„Прикритото мляко котки не го лочат“, казваше прабаба ми лека й пръст.

Пиша тази история в края на май 2022 г., пътувайки в автобуса с местни жители от Кайро към Айн Сохна. Последното е морски курорт, но за разлика от Хургада и Шарм ел Шейх, той е известен само сред арабското население и в него няма туристи. Не знам какво да очаквам, вълнувам се, защото за пръв път ще представям програмата си на такова място и само пред местни.

И макар следващите 3 дни да танцувам в няколко хотела, то в момента по нищо не си личи, че се занимавам с танци. Нямам грим, косата ми е вързана, няма части от тялото ми, които да се виждат. Дори върху дългата до земята рокля нося мъжка риза, която си купих от площад Тахрир (защо се стигна до тази скандална покупка ще разберете в някой друг мой разказ). Единствено дългите ми орлови нокти предизвикват странни погледи у пътниците в автобуса, но се старая да държа ръцете си в юмруци. 

Всъщност за останалите пътници аз съм турист, но не и belly dance танцьорка. И по-добре… Защо ли? Защото неведнъж съм казала, че да си танцов артист в арабския свят е най-харесваното, но и най-нехаресваното нещо. В Египет няма сватба без танцьорка, нито пък хенна парти (т.нар. моминско парти, на което булката къносва ръцете си) без такава. Същевременно обаче, докато си търсех апартамент, брокерът на недвижими имоти казваше на потенциалните наемодатели, че видиш ли работя в украинското посолство в Кайро?!, а не че танцувам. На въпроса ми защо лъже, той отвърна: „Има всякакви хора, много е вероятно да не дадат апартамента си на танцуваща жена“…

И така, пътувам си в автобуса. Навън е пустиня. И колкото и да обичам пустинята, ако я гледам 3 часа, ми става леко безинтересно. Не така скучно е обаче в автобуса. Гледам с интерес осезаемата йерархия тук. Цари ред. 

На предните седалки винаги са забрадените жени. Това са един типичен вид египтянки на средна възраст, обикновно добре охранени, от ниските и средните слоеве на обществото (ако бяха от високия, нямаше да пътуват в местния автобус, не ме разбирайте погрешно). В България имаме подобен тип жени, които често наричаме „Мара подробната“ и „на всяка манджа мерудия“. 

Въпросните забрадени жени постоянно се оглеждат и се стараят да не изпуснат нищо от случващото се в автобуса. Преценяват всеки от глава до пети. Вариант да те погледнат одобрително няма и преди много се смущавах, минавайки покрай тях, защото мислех, че нещо не ми е наред. След време разбрах – това е погледът на любопитството. 

И всъщност, добре че бяха те, защото на една от спирките дойде контрольор, а аз бях загубила билета си. Честно казано не очаквах точно в Египет да мине контрольор и го изхвърлих, признавам… Тамън се беше заканил да ме сваля насред пустинята и една от тези лели се развика: „Не, това момиче има билет. Видях как го държи в дясната си ръка“. Две други потвърдиха: „Да, видяхме, че държи билет“, а контрольорът тихо си подшушна: „Е вие ли точно няма да видите“.

И така, зад въпросните жени има многодетни семейства, някакви хора са си пуснали молитви на телефоните, мъжете са с бради и галабеи, обсъждат се теми главно за храна, пазари и пр. и като цяло предната част на превозното средство е твърде типична, твърде народна. Ориентът там меко казано се усеща и, макар да обичам арабския свят, не е за танцьорки, признавам, дори и за туристи не е.

Какво се случва в задната половина на автобуса обаче? Друг свят! До мен стои млада красива египтянка на около 25 години и чете своя учебник на английски език. Явно е студентка. От време на време телефонът й звъни и виждам, че той е iPhone 13 Pro max. На седалката до нея дреме друга нейна връстничка с последен модел сникърси на Adidas, които са толкова шик, че не съм виждала такива и у нас. 

Пред мен пък се вози дама с уникална маркова чанта и нокти, дълги почти колкото моите… Обхваща ме носталгия, чувствам се като в „Студентски град“.

Но това не е всичко! На последния ред двама младежи са разтворили лаптопите си Apple и редуват ту арабски, ту английски. Общо взето тук се пренесох в меката на модата и виртуалните устройства. Абе май пак не е за belly dance танцьорки, хаха! 

Именно този контраст е нещото, което ми харесва тук – разнообразието. Всеки може да открие себе си и да избере къде иска да бъде. Дали иска да бъде автентичен или модерен, дали иска да бъде консервативен или либерален, дали иска да живее в миналото или в настоящето. 

Ако някой даде категорично определение на това какви хора има в Египет и въобще в която и да е държава, то този някой все още не е видял света по правилния начин. 

Животът е палитра от преживявания. Няма само черно или само бяло. Няма само добро или само лошо. Няма само лесно или само трудно. 

А аз продължавам пътуването си към град Айн Сохна и се надявам в преживяването ми там да има повече светлина и не толкова мрак. 

От Преживяванията ми в Египет 2022

КРАЙ