Искам няколко жени, защото обичам проблемите

Тази история не е поучителна, нито пък цели да ви накара да харесвате повече или по-малко различните от вас. Тази история единствено доказва, че различията, независимо колко са големи, са безсилни пред смеха. Защото именно усмивките
може да запълнят огромните пропасти между хората.

Действието се разви този юли, но за него ще ви споделя сега.

Макар и да съм ходила десетки пъти в Египет, винаги съм комуникирала с артисти, танцьори и певци, които имат европейски начин на мислене. Твърде консервативните жители винаги са били любопитна за мен ниша, до която ми е било интересно да се докосна.
Никога обаче не ми се е отдавала тази възможност.

Попринцип в Египет, подобно на други страни, различните райони имат различна слава. Областта Саид, включваща градове като Луксор и Асют, се слави с най-консервативното население. Там жените масово са с бурки, мъжете все още носят
галабеи, сватбите са разделени на мъжки и женски, след залез слънце по улиците жена не се вижда и пр. Чувала съм и че хората от Саид са много критични към чужденците. Като цяло, дори като се произнесе думата „Саиди“, някак лицето на изговарящия става сериозно…

И така, до този юли…

На плажа съм в Хургада. Препичам се с бански от две части. Седнала съм на една скала и редувам слънце и вода, за да може тенът ми да е гарантиран шоколад. Изведнъж на метри от мен фиксирам семейство – мъж, жена и пет деца.
От самолет си личи, че са консервативни. Все пак жената плува в морето с бурка, като се виждат единствено очите й.

Мъжът се опитва да подреди семейството си върху скалата за снимка. И тъкмо да ги нареди, едно от децата скача в морето. Бащата се ядосва, вика по децата, започва отново да ги нарежда и тъкмо е пожънал успех, но цоп! друго дете скача във водата.
И така, ситуацията се повтаря отново и отново, мъжът не успява да подреди подивелите деца вече пета минута. Повярвайте, тази суматоха не може да се опише с думи, но отстрани изглежда меко казано комично.

Опитвам всячески да сдържа смеха си, защото се страхувам, че семейството ще реши, че им се подигравам. А и все пак те са от „най-консервативните и религиозни жители на Египет, които мразят чужденци, камо ли от женски пол, носещи бански от две части“.
За жалост, както приятелите ми знаят, не съм добра в сдържането на емоции. Започвам да се смея с глас. Изведнъж семейството млъква, поглежда ме и в рамките на секунда всичките му членове ме гледат озадачено, включително и най-малките дечица.

Притеснявам се какво ще се случи. Вече дори си представям как се оплакват на рецепция, че чужденката, не стига че е разголена, ами им се подиграва. В Египет, повярвайте, от муха може да се направи не един, а пет слона. Ядосвам се на себе
си, че пак съм се забъркала в цирк.

Какво се случва обаче?! Изненада! Жената и мъжът, явно съзнавайки как изглеждат отстрани, прихват в смях и всички започваме задружно да се кикотим.

Това ми дава спокойствие, да им извикам на арабски: „Успех със снимката“.

Виждайки, че говоря езика им, жената се изумява и ме кани да отида при тях. И макар да съм потресена от развитието на ситуацията, любопитството побеждава – отивам.

„От къде си, момиче? Как знаеш езика ни“, пита жената на арабски.

„От България съм, но харесвам вашата култура“, отвръщам аз.

„Ааа Португалия. Много хубаво“, отвръща египтянката. Това е поне десетия път, когато в арабския свят чувам да бъркат България с Португалия (там няма разлика между „П“ и „Б“).

Както очаквах, семейството е от Саид. От малко селце, което никога не бях чувала. За пръв път са в Хургада и по думите им морето е величествено.

„Омъжена ли си“, ме пита жената. Това там е може би най-важният въпрос, по-често срещан от това какво работиш, ял ли си, спал ли си… Разбирайки, че съм неомъжена, жената доста се учудва. Пита ме как така. Нима не искам да се омъжа?!
А аз й казвам, че искам, но в моята държава не бързаме с това и чакаме да срещнем правилния човек.

Тогава се намесва мъжът, който гордо ми заявява: „Аз пък имам две жени. Това е първата ми съпруга, другата е у дома. Мисля да се оженя за трета, ако е рекъл Бог“. Защо е горд ли? Защото, щом има три жени, значи е достатъчно богат, за да си го позволи.

Чувайки, че мъжът говори за трета сватба, съпругата става крайно недоволна и казва: „Едва се примирих с втора жена! Няма да приема да има и трета! Уарда, ти би ли делила мъжа си с някого?“.

„Разбира се, че не“, отвръщам аз и решавам да рискувам със следващата шега, добавяйки: „Знаете ли – в моята държава имаме обратния метод. Една жена може да има до четирима мъже“.

Семейството се шокира, ченетата им падат. Очите на мъжа всеки момент ще изскочат. Виждам, че явно съм прекалила и добавям: „Шегувам се, разбира се“.

Мъжът добавя: „Аз съм изградил две къщи за двете ми семейства, но мечтая да събера двете ми жени и всички деца в една къща“.

„Как така и двете семейства в една къща?!“, шокирам се аз и добавям: „Това е прекалено“.

А той изтъква: „Просто искам жените ми да си станат приятелки. Така ще ме оставят намира и ще ми е мирна главата хаха“.

Тогава ми хрумва да го питам следното: „Добре. Ще ти задам следния въпрос – Една жена означава проблем. Две жени означават двойни проблеми. За какво тогава ти е даже трета“.

Мъжът ме поглежда, усмихва се и добавя закачаливо: „Ами какво да ти кажа. Просто обичам проблемите :)“.

И отново изпадаме в задружен смях. Същият този смях, който ни събра и стопи бариерите 10 минути по-рано.

КРАЙ